| ПАНЕЛНИ ФУГИ |
| |
1. Течовете в панелните жилища - спецификата на построяването на панелните жилища, както и некачествената изработка определя един от основните им проблеми - течовете. Течовете освен непосредствения дискомфорт, които причиняват на обитателите на жилищата имат и скрит акумулиращ ефект, който може да се появи след години. Панелните жилища са сглобени помежду си посредством заварки на стоманобетоната арматура. Постоянно мокрене на заварките причинява постепенното им ръждясване и драстичното съкращаване на експлоатационния им срок. Освен това, водата веднъж попаднала в фугите между панелите, способства за още по-бързото им разрушаване. Грижата за ремонта на фугите трябва да бъде грижа на целия вход(блок), а не на отелни собственици, тъй като разрушаването на отделни заварки ще отслаби цялата конструкция, а освен това не след дълго ще доведе до течове и на други места, на които преди не е имало. Начините по които водата попада в жилищата са няколко, но често са трудни за установяване. Ето и основните начини по които се формират течове: |
| |
|
-
Пукнатини в панелите - нерядко под външната фасадна мазилка се крият спукани панели. Някои от пукантините са се получили в процеса на експлоатация, други са поради дефектни панели монтирани в процеса на строителството. Докато външната мазилка е в добро състояние, водата трудно достига до тези цепнатини в достатъчни количества, но след нейното разрушаване цепнатините се пълнят с вода често и активно ерозират по начина по който ерозират и всички скали в природата.
|
| |
- Разрушаване на уплътняващия слой на фугата - фугата между панелите е уплътнена с болкит, като отгоре е направена замазка с циментов разтвор. От вътрешната страна фугата трябва да е попълнена с бетонов разтвор и гипс. Поради ниското качество на строителство често не е спазена технологията, фугите са уплътнени с малко количество болкит, замазката е направена с лош циментов разтвор, а фугите отвътре са пълни предимно с хартиени чували от цимент и малко гипс за козметика отгоре. Дори и да бъде добре изработена фугата, често почвата под основите на блока сляга, вследствие на което блока частично потъва, появяват се напрежения в сглобките, панелите леко се разместват. Всичко това причинява разпукване на замазката на фугата и по-лесно разрушаване на хидроизолацията.
|
| |
- Первазите на прозорците - те в никакъв случай не са екстра за по-добър външен вид, нито пък пазят стената от стичащата се по прозореца вода, както смятат някои хора. Первазът има за цел да предпази от проникване на вода през доланат фуга между прозореца и панелата. Тази фуга обикновено е уплътнена с гипс или полиуретанова пяна ( при новите дограми), което в никакъв случай не е защита от вода. Первазът трябва да е монолитен, да е добре уплътнен към дограмата и острани към страниците и да излиза от 2-5 см напред спрямо фасадата.
|
| |
- Затворените балкони - един проблем за който не са виновни строителите. В днешните панелни комплекси 90% от балконите са остъклени или превърнати в част от жилището. Разбираем е стремежа за уголямяване на и без това малките жилища,но балконите не са предназначени за стаи. Техните челни декоративни панелки (ако ги има) са с дебелина от 2 - 4 см и не осигуряват никаква изолация. Много хора иззиждат от вътрешната страна допълнителна стена с дебелина от 5 до 8 см, обикновено с газобетон или тухла "единичка", но външната стена остава неизолирана, при което водата безпрепятствено навлиза през множеството фуги и постоянно мокри стената. В такива случаи е задължителнo полагането на външна изолация и мазилка. За по-подробна информация относно изолациите погледнете секцията "Топлоизолация". Друг характерен момент при затварянето на балконите е монтажа на дограмата - тя трябва да бъде монтирана под основната плоча на горния балкон, зад фугата образувана от челната панела на същия. Задължително е да се монтира козирка, като е препоръчително тя да бъде подпъхната между дограмата и горната плоча. Често дограмите са монтирани твърде навън и водата стичаща се зад горната челна декоративна панлека попада право във жилището. В този случай нищо особено не може да се направи по остраняване на теча, освен ако всички живущи отгоре не затворят балконите си и то по правилния начин. Трябва да се отчете и факта че тавана на така разширеното помещение е балкона отгоре, който обаче не притежава покривна изолация, така че при лоша или повредена подова настилка водата достига по плочата и в крайна сметка до тавана на жилището
|
| |
- Конденз - конденза не е теч, но е характерно явление за лошо изолираните панелни блокове. Конденза се появава по студените стени, особено по ъглите и по прозорците. Явлението е неприятно, тъй като постоянно влажните стени освен че са лош изолатор, но и лесно мухлясват което води до алергизиране на обитателите на жилищата и е особено вредно за астматиците. Повече за явлението и начините за решаването на проблема може да прочетете в секцията "Топлоизолация". На фиг.1 са показани основните начини за възникване на течове в панелните жилища, както и начините за отстраняването им.
|
| |
| Фиг.1 |
| |
 |
| |
2. Отстраняване на теча - начина за отстраняване на теча зависи от конкретната обстановка и не винаги е тривиална задача. Нека разгледаме някои от основните начини: |
| |
- Ремонт на фугата - този начин е най-сложния, най-трудния и най-скъпия - при него се прави основен ремонт на хидроизолацията на фугата, като се подменя изолационния материал, впръсква се полиуретан и се замазва с циментов разтвор.
|
| |
- Запечатване на фугата - това е най-разпространения начин за решаване на проблема с повредената изолация на фугата поради няколко причини:
- ниска цена - няколко пъти по-ниска от цените на други методи.
- изключително добър резултат - покритието има отлични хидроизолационни свойства, нанася се в широк температурен диапазон, върху суха или мокра повърхност, има добри еластични свойства което осигурява нанарушаване на целостта му, дори при частични размествания на панелите, което не може да се каже за никой друг метод.
- дълготрайност - експлоатациония срок на покритието е над 10 години при спазена технология на полагане, което е много над живота на повечето покривни изолации.
При този метод, след отстраняване на изронената замазка, се нанася хидроизолационен слой, който възпрепятства проникването на вода във фугата. Като хидроизолационно вещество се използва акрилна или битумна вододисперсионна емуслия. Първоначално се нанася един слой от пастата като грунд - той има за цел да осигури доброто сцепление със циментовата основа. След това се нанся втори лепилен слой и се залепва лента от нетъкан полиестерен воал, който има голяма еластичност. Върху така залепения воал се нанся трети пропивен слой. След изсъхването на така изработеното покритие задължително се нанася специално цветно UV-защитно покритие, тъй като емулсията не е устойчива на слънчевите лъчи и за не повече от 5 години би се пропукала. Цветното покритие освен защита на хидроизолацията осигурява и по-добър външен вид - ние го нансяме "под мастар", така че фугата има изчистени прави ръбове. На фиг. 2 е показана схемата на изработка на хидрозапечатващо покритие.
|
|
| Фиг. 2 |
| |
 |
| |
- Изработка на дренаж - понякога водата попада във вертикалните фуги на едно място, след което започва да се стича надолу във вътрешността на фугата, докато намери място да излезе навън или да влезе в някое жилище. Очевидно е че в такива случаи ремонта на прилежащите фуги няма да е напълно достатъчен - трябва да се спре водата идваща отгоре. Когато става дума за последните етажи, препоръчително е да се хидроизолират вертикалните фуги до самият покрив, при което има 100% гаранция, че течът ще спре. При ниските етажи проблемът е, че не могат да бъдат убедени всички съседи отгоре да ремонтират фугите си, затова се прави дренаж на вертикалните фуги, малко над пресечната точка с хоризонталните. Дренажът се състои в отварянето на фугата и набиването в нея на полуотворена тръбичка от пластмаса, която има за цел да отведе водата навън. Под тръбичката се впръсква с пенополиуретан, за да се уплътни пространството и водата да не може да продължи надолу. След това фугата се запечатва с хидроизолационно вещество, така че да остане само тръбичката да стърчи отвън. Този метод е сложен за изпълнение и не винаги дава 100% резултат, така че може да се наложи да се повтори процедурата и на по-висок етаж. . На фиг. 3 е показано изработването на дренаж.
|
| |
| Фиг. 3 |
| |
 |